10 правила как да говорим за себе си

Преди е можело да кажеш, че можеш да ковеш или че си момчето на еди-кой-си и готово, взет си за чирак.

Но днес трябва да убедиш непознати да се заинтересуват от теб и да ти гласуват доверие.

А на това да се хвалиш не се гледа с добро око.

Затова на повечето от нас им е трудно!

Къде ни трябва да говорим за себе си?

Всъщност на доста места.

На интервю, разбира се.

В секцията "За мен" на уебсайт или профил, който ни служи за портфолио.

В LinkedIn; когато сте говорител на конференция или друго събитие; под статия или доклад, който сте написали; или в био в twitter.

Донякъде и когато се запознавате с нови хора.

В известен смисъл и на визитните ви картички.

А това съвсем не е изчерпателен списък.

Ето и правилата:

1. Бъдете конкретни

Ако вече не ви е удобно да описвате характера си, ако ви е скучно да говорите още за какво сте учили, правили и опитвали, разкажете за нещата, които ви мотивират: каузи, хобита, курсове, общуване. На пръв поглед може да нямат общо със ситуацията, но може да намерите как изтъкват някои ваши ценности или качества.

Историята си разкажете през специфичното, личното.

По- запомнящо е да кажете, че обичате да се сгушвате с книга, какао и котарака Гошо в краката, отколкото, че обичате да четете. По- въздействащо е, ако кажете, че сте пропуснали някоя вечеря, защото сте се грижили за болен роднина отколкото, че си имате лични проблеми.

Колкото по- конкретно, толкова по- добре стига да сте уверени и спокойни.

2. Намерете общото "знам как е"

Ако имате възможност разкажете лична история, след което я свържете със ситуацията, в която се намира слушателят ви.

Или дори споменете, че харесвате шоколад, някой сериал или място, което сте посетили.

Тези късчета показват, че разбирате страховете, предизвикателствата и надеждите, които таят събеседниците ви. Или че сте като тях- хора с предпочитания, слабости и навици.

А и обикновено харесваме хора, които приличат на нас: идващи от същия град, които харесват същата музика или които носят същите дрехи.

Също така може да наблегнем на различни наши страни с различни слушатели, като не споменаваме други. Ако сте фотограф, който пътува често може с други пътешественици да се разпрострете върху последното ви приключение, но с местен познат готвач да обсъждате главно храната. Същото важи и за бизнес разговори.

3. Имайте готово изречение, обясняващо с какво се занимавате

Често въпроса с какво се занимаваме може да ни изненада или подразни, затова добре е да имаме готов шаблонен отговор.

"Занимавам се с [област] от х години- правя всичко от [дейност] до [дейност] за [големи компании/ дребни и средни предприятия/ студенти, които искат да научат х]. За мен е важно [ценност/ стандарт]."

Или разкажете как се заинтересувахте от сегашното си поприще и през какво сте минали, за да успеете накрая. Отказали ли сте се от някаква позиция, за да преследвате мечтите си? Видяли ли сте някаква несправедливост или проблем, който е променил живота ви коренно?

Освен да знаят какво, най- интересните и любопитни хора искат да знаят защо- защо сте избрали това, защо не сте следвали лесния път, защо сте посветили живота си на това.

Не е нужно да казвате скучните или отчайващи подробности, а да имате кратко, стегнато и въздействащо обяснение за кое е толкова важно за вас, че да му отделяте частта от деня когато сте будни.

Или вместо това бих ви препоръчала да разкриете част от ежедневието или пътя си, за която се говори рядко, но би била незабавно разпознаваема за публиката, пред която се изправяте.

Бъдете герои в историята си!

4. Изградете доверие

Целта ни когато се представяме е да създадем доверие и връзка. Затова доколкото е възможно трябва да сме отворени, а не резервирани.

Това обаче не значи задължително да споделяме лични преживявания и проблеми, което може да е странно. Ако не се чувствате комфортно, не го казвайте! "Предпочитам да не говоря за X. Да си вземем чаша вино!"

За да поддържате разговора и атмосферата, може да се опитате да споделяте по- непосредствено мислите си, които се отнасят до обстановката и обстоятелствата, сред които се намирате.

5. Знайте кога да покажете уязвимост

Съветват да сме уязвими, но само несъмнено успешни хора могат да си го позволят.

Историите, които са объркващи и затормозяващи, когато ги изживявате, стават поносими после чрез хумор. А за да си забавен трябва да поставиш дистанция между човека, който разказва и човека, на който се случва. Затова и се смеем на комедианта, който се подхлъзва на бананова кора- не се замисляме за чувството на унижение или болката му.

Така че отложете да говорите за болезнени събития преди да ги осмислите или преодолеете.

Има начин да говорите за тежки моменти, без да показвате слабост. Покажете как сте се измъкнали от сложното положение. Покажете абсурда на ситуацията. Покажете, че сте преодолели случилото се.

Силата не е да се бориш или да не те е грижа, а да не позволяваш случилото се да се повтаря или да влияе на бъдещето.

Ако ви предложат да направите грешки, изберете тази която не сте пробвали!

Ето все пак и някои грешки, които да избягваме:

6. Не бъдете прекалено строги към себе си

Грозно е когато говорим лошо за себе си и омаловажаваме постиженията си.

Замълчете си и се съсредоточете върху послянието си.

Нормално е понякога да се съмнявате в себе си, но изложете основното и оставете на другите да преценят как се справяте. Вашата работа е свършена, независимо какво ще решат другите.

Нищо чудно да се влюбят в резултата или артефакта, който показвате. Или в личността ви.

Зависи дали ще им позволите.

Ако сте понапълняли, не е нужно да изтъквате очевидното. За повечето хора е маловажно и дори незабележимо, а другите- ги интересуват не килограмите ви, а да си говорят с вас. Третата категория са задници- игнорирайте ги.

7. Карайте по същество

Когато сме изнервени, понякога се отклоняваме от темата: например започваме надълго и нашироко да описваме отвлечени хобита на интервю за работа, говорим повече за себе си отколкото как може да помогнем на потенциалния клиент при продажбата на услугата ни или разказваме целия си (скапан) ден на среща с бизнес партньор или гадже.

Ако бърборим прекалено, това показва неувереност. А и щом вие мислите, че случките или мислите ви са тривиални, как да ви слушат внимателно без да се чувстват като глупаци.

Ако ви е страх, че се оплаквате, хвалите или прекалявате, по- скоро бъдете предпазливи и си прехапете езика. Запазете пикантните детайли за приятелите.

8. Кажете повече

Понякога имаме обратния проблем- прекалено кратки сме.

Ако не сме в настроение и отговаряме едносрично разговорът замира бързо. Дори технически да задоволявате условията, социалните очаквания са да поддържате и разширявате комуникацията.

А често зад въпросите се крият други въпроси. "Имаме ли нещо общо?","Стабилен и сериозен човек ли си?" "Забавно ли ще е с теб или скучно?" и така нататък. Затова се замислете преди да отговаряте на поредица от въпроси и се опитайте да зададете темпо, с което се чувствате добре.

Ако сте изтормозени или срамежливи, повечето откритост пак си има предимства и от един момент нататък вече не сте толкова сърдити или смутени.

Хората, колкото и да са неприятни или навлизащи в личната ви сфера, понякога не се усещат. Ако им говорите с такт и симпатия, може да откриете неподозирана страна.

Пробвайте да споделите малко повече. Пробвайте се да не ви пука толкова.

9. Нарушете монотонността

Ако сте на живо пред повече публика, проверявайте знаците- дали от аудиторията ви слушат и дали държите вниманието им. Ако са уморени или разсеяни след дълъг ден, направете жест за да ги извадите от състоянието им. Ако сте по- малко хора, подайте им химикалка или някакъв документ. Направете 5- минутна почивка. Ако презентирате, разкажете по- лична история или сменете формата: наместо да четете от презентацията, пуснете видео, разкажете история или начертайте диаграма. Накарайте ги да станат и да се разтегнат или просто да потърсят някакво подаръче под седалката- с една дума направете каквото ви хрумне за да прекъснете монотонността.

10. Не лъжете

Лъженето е абсолютно забранено.

Дори да не ви разкрият, ще си имате неприятности дължащи се на неподготвеността или неспособността ви да свършите някаква задача.

Все пак позволено е да представите случилото се в друга светлина, но не да променяте фактите.

Да кажем, че са ви уволнили, защото фирмата е била в тежко финансово състояние. В такъв случай, не твърдете, че сте напуснали, за да станете фрийлансър.

Или ако сте станали майка, не крийте, че не сте работили известно време, а посочете как гледането на дребосъчето ви е научило на търпение, управленски умения и организация.

Повечето неприятности си имат положителна страна. Дават ни урок.

Ето още какво може да споделим със света.

Ако сте готови да изградите собствения си имидж и да изложите елегантно работата си, вижте също как да си направите портфолио.